Вътрешната фотозащита – против летните слънчеви изгаряния
Не е случаен фактът, че лабораториите все по-често проявяват интерес към вътрешната фотозащита. Благодарение на познанията в тази област вашите клиентки ще получат по-бързо красива, леко загоряла кожа - едно желано средство за успех при изкусителните летни флиртове. Здравните специалисти и козметици са единодушни, че подходящото хранене благоприятства почерняването и поддръжката на кожата. Изхождайки от този принцип, най-изтънчената грижа за красота се осъществява отвътре, осигурявайки на организма всички необходими биологични вещества - това, от което кожата се нуждае, за да съхрани естественото си равновесие и за да си осигури по-активна защита срещу слънцето и преждевременното стареене на епидермиса. Вътрешната фотозащита е изграждане на слънчева защита чрез приемане на вещества. По това тя се различава от външната фотозащита, която се осъществява чрез локално прилагане на плажно мляко.
Половин век - възрастта на зрелостта
Между хранителните добавки най-голямо значение за вътрешната фотозащита имат онези, които действат противоосновно, т.е. олиго елементите и витамините. Свободните радикали (супероксидния анион, водородният пероксид, хидроксилният радикал) поради техния свободен електрон представляват силно действащи вещества - резултат от физически и химически стрес, по-точно от ултравиолетовите лъчи, които увреждат молекулния строеж на клетката и най-вече липидите, протеините и киселините в ядрото. Резултатът: силен недостиг на дезоксирибонуклеинова киселина. Всяка клетка притежава много начини за защита срещу свободните радикали. Първичната защита представлява активиране на ензимна антирадикална система, присъща за клетката, която съдържа супероксидна дисмутаза.
Олиго елементите (цинк, мед, манган, селений) активират тез и ензими и по този начин осъществяват антиосновна дейност, вторични защити, изразяващи се във възстановяване на щетите в клетката, предизвикани от свободните радикали. Така витамин Е, витамин А, бетакаротен блокират свободните радикали, проникнали в клетъчните мембрани. Може да съществува единодействие между различните видове антиоксиданти. Витамин С например възстановява окисления от свободните радикали витамин Е. Свободните радикали са едновременно включени в остри слънчеви реакции от типа на слънчевото изгаряне, както и в хронични реакции, водещи към дълготрайно остаряване на кожата и към рак на кожата.
Помнете: вътрешната защита днес се основава на приемането на молекули, които принадлежат към хранителните добавки!
Тези молекули съществуват вече във физиологично състояние в клетките, където активират антирадикалните ензими и улавят свободните радикали, образувани от слънцето в кожата.
Главни хранителни добавки с антирадикално действие
Тялото разполага с редица механизми, за да контролира свободните радикали, да се освобождава бързо от тях и да ги възпрепятства да увреждат тъканите. Това са антиоксидантите.
Между най-уязвимите от свободните радикали молекули са мазнините и течните масла, които влизат в състава на клетъчните мембрани и чийто източник е храненето. Днес вече се знае, че консумирането на мазнини повишава нуждата от антиоксиданти в храната. Без тези защитни механизми мазнините могат да бъдат увредени от свободните радикали и техните молекули могат да бъдат деформирани в силно токсична форма, позната като "мастнопреходна киселина". Свободните радикали могат да бъдат произведени от значителни количества ултравиолетови лъчи, но можем да се предпазваме чрез поглъщане на съответно количество хранителни вещества - антиоксиданти, както и като избягваме злоупотребата с мазни храни.
Витамините Витамин Е „токоферол"
Независими едно от друго епидемиологични изследвания сочат, че ежедневният прием на витамин Е е между 6 и 10 мг. Неговата токсичност е слаба, но той се абсорбира зле. Недостигът от витамин Е се натрупва бавно (4 години). Той абсорбира ултравиолетовите радиационни лъчи и по този начин предпазва клетъчните мембрани от действието на свободните радикали. Възпрепятства образуването на свободни прекисни радикали, появили се по време на слънчевото зачервяване. Способен е да забави окисляването на хиляди фосфолипиди.
Тези резултати, получени при изследвания инвитро, позволяват да се препоръчва употребата на витамин Е за предпазване от рак на кожата и от нейното стареене. Витамин Е е широко разпространен в следните храни: аспержи, корени на целина, всички видове зеле, спанак, магданоз, сладки картофи, праз, кълнове от соя, лимон, ряпа, жълта ряпа, овес, жито, ръж, жълтък, бадем и преди всичко в някои растителни мазнини, подучени при студено пресоване (царевица, маслина, соя, кълнове жито).
Бета-каротен и витамин А
Бета-каротенът - мастно разтворим витамин от растителен произход, е пигмент, предшественик на витамин А, способен да неутрализира вредния кислород, произведен от радиационните лъчи. С други думи - това е антиоксидант. Той има ограничено защитно действие, доказано при животните, като намалява фотоувредените клетки. Неговата ефикасност е по-голяма в тъкани, бедни на кислород, което обяснява по-голямата му активност в епидермиса, отколкото в горния пласт на кожата. Той благоприятства образуването на меланин, т.е. почерняването, като не позволява на кожата да се изсушава. Средната дневна доза е 1,5 мг.
Витамин А се намира в значителни количества в животински продукти и субпродукти като черен дроб, яйца, сметана, мляко, мазно сирене и най-вече в маслото. Що се отнася до бета-каротена, той се намира преди всичко в плодове и зеленчуци с жълт, оранжев и червен цвят (домати, моркови, кайсии, черници, картофи, боровинки, тиква, червена пиперка, пъпеш, жълто цвекло, диня, аспержи, праскова, нектарина и манго), както и в някои зелени растения (сагата, спанак, магданоз, зелен боб, градинска салата, грах) и в царевицата.
Витамин С или аскорбинова киселина
Той притежава силно действие, осигуряващо отстраняването на вредния кислород и на някои свободни радикали. Възстановява окисления мембранен витамин Е в активна форма. Действа също като антиоксидант. Все пак неговото действие е силно намалено от ултравиолетовите лъчи и изисква големи вътрешноклетъчни концентрации. Той увеличава абсорбирането по чревен път на селена. Нуждата от витамин С се покрива напълно при нормално хранене (45 мг дневно). Витамин С се намира в голямо количество в плодовете и зеленчуците.
Витамини от група В
Измежду 15-те ще обърнем внимание само на някои. Витамин В3 - предпазва от възпаления при слънчево изгаряне. Намира се в гъбите, къдравото зеле, картофите, тиквата, магданоза, аспержите, кълновете соя, царевицата, във всички риби, мидите, птичите меса, житото, ръжта, ориза, ечемика, бадемите, слънчогледовото семе, печените фъстъци, бирената мая. Витамин В5 - благоприятства възстановяването на клетките (кожа, косми, нокти). Изобилства в гъбите, броколите, карфиола, къдравото зеле, кълновете соя, лещата, сьомгата, омара, херингата, сардината, пуешкото и пилешкото месо, печените фъстъци, житните кълнове, ориза, слънчогледовото семе, бирената мая, овесените ядки, прашеца.
Витамин В10
Предпазва от бръчки и запазва естествения цвят на косата. Намира се в най-големи количества в: картофи, домати, банани, боб, зеле, яйца, кисело мляко, бирена мая, мозък, кралско зеле, житни кълнове, черен дроб, прашец, бъбреци.
Храненето осигурява различно количество витамини, поради което се определя по различни стандарти необходимото препоръчително дневно количество. Количеството витамини обаче се измерва трудно. Още повече, че съществуват индивидуални варианти или особени обстоятелства (период на растеж, бременност, кърмене, пушене, стрес и др.). В по-голяма част от случаите научните изследвания потвърждават по-малки дози от държавните стандарти. Настоящата концепция ще се опита да замести понятието държавна норма с понятието витаминен статус, който има предимството да отчита по-правилно трудностите във функционирането на организма и възможностите за корекция чрез хранителни добавки, като едновременно с това включи и понятието превенция.
Олиго елементи
Цинк
Съактиватор на множество ензими в организма, той участва в синтезата на липиди, на захари, делението на клетката и стабилността на мембраните. Има антирадикална активност, като активира многооксидната дисмутаза. Действа при всички процеси на заздравяване на кожата, участва директно в метаболизма на витамин А. Среща се в чесъна, гъбите, червеното цвекло, граха, тъмната леща, житото, житните трици, кълновете жито, кълновете соя, ръжта, лющения овес, моруната, сардината, омара, рака, агнешкото, говеждото, пуешкото месо.
Селен
Той също има антирадикално действие на нивото на кожата. Поддържа стабилността на клетъчните мембрани и е противостареещо средство. Улеснява усвояването на витамин Е. Съдържа се в чесъна, спанака, брюкселското зеле, гъбите, кълновете соя, главите целина, тъмната леща, суровите скариди, херингата, северната моруна, омара, стридите, скумрията, костура, сардината, телешкия дроб, житните кълнове, ечемика, слънчогледовото семе, бирената мая, жълтъка.
Мед
Тя активизира оксидната дисмутаза на кожата, благоприятствайки елиминирането на свободните радикали. Както и бета-каротена тя е предшественик на меланина, т.е. подготвя получаването на тен. Значителни количества се съдържат в житните кълнове и трици, бадемите, орехите, слънчогледовите ядки, баклата, боба, раковидни-те, водораслите и калмара.
Манган
Има антирадикално действие, активирайки оксидната манганова дисмутаза. Всички тези антирадикални действия на олиго елементите са доказани чрез изследвания инвитро. Олиго елементите съществуват в много форми: ампули, флакони с еднократна доза, разтворими форми, гранули за смучене, хапчета за смучене. Те могат да бъдат употребявани едновременно.
Свободни мастни киселини
Свободните мастни киселини са всички мастни киселини, силно не-наситени, т.е. съдържащи една или повече двойни връзки. Те съществуват под формата на фосфолипиди и триглицериди. Това са главните съставки на олиото и хранителните мазнини. Керамидите са съставени от повече от 50 % мастни киселини и играят важна роля за структурата на роговия пласт. Включени са във фосфолипидите на клетъчните мембрани, където изпълняват съществена роля за тяхната пропускливост. Между основните мастни киселини се намира и линуиновата киселина, която представлява между 15 и 25 % от основните мастни киселини на stratum korneum. Срещат се в мазните риби (сардина, скумрия, херинга, сьомга, тон, аншуа, змиорка, моруна, шаран и др.), в голяма част от птичите меса, както и в млечните продукти. Намират се също в жълтъка, маслото, в някои зърнени (овес, просо, кълнове и трици от жито), в маслените ядки (бадем, борови връхчета, орели, лешници, кокосови орехи), в маслото от житни кълнове (една кафена лъжичка на ден) и в олио от пореч (на капсули).
В заключение
Вътрешната фотозащита чрез редовно приемане на антиоксидантни молекули представлява реално средство за успех и трябва да се прави само ако продуктите са научно документирани и не може в никакъв случай да заместят продуктите за външна защита.