Красотата - началото и безкраят на вселената
Естетичните критерии се менят в различните епохи, но категорията красиво остава В началото бе Красотата...
За нея са изпети най-хубавите песни. Написани са милиони стихове. Нарисувани са безкрайно много платна. Писатели, поети, музиканти, художници, скулптори от всички епохи - откакто свят светува, са я търсили, откривали и преоткривали в изкуството по своему. В Нефертити, в хубавата Елена, в Херкулес и Аполон, във Венера Милоска, в Джокондата... Може би защото Красотата върви неизменно, ръка за ръка, с любовта. Тя, Красотата, е началото и безкраят на вселената. Естетичните критерии се менят в различните епохи, категорията красиво обаче остава. Тя е вечна. Понякога, забързани в напрегнатия делник на вечно тичащия 21 век, подгонени от стрелките на часовника, я подминаваме. Тя обаче, Красотата, е навсякъде около нас. Колкото и нервен да е делникът ни. Намигва закачливо в първите пролетни цветя и дърветата, окъпани в зелено, блясва с първите лъчи на лятното слънце, къпе се в пурпура на крайморския залез, грейва в усмивката на децата край нас, оглежда се в очите на любимата, на желания мъж. Има я. Стига да имаме око за нея... Стремежът на човека към красивото е вечен. Първобитният човек запечатва идеала си за голото женско тяло в пещерните рисунки. От дистанцията на времето днес гледаме на тях може би с приятелска насмешка. Първобитният човек обаче също търси красотата - в природата, в начина си на живот, в индивидуалната си сила, търсеща унисон със силата на племето. И ако за мъжа красотата в тия времена е сила, жената от племето вече търси начини да изтъкне това, с което природата я е дарила. Появяват се първите женски накити...
Средните векове налагат идеята за мъжка красота в рицарството. Тук отново се смесват категориите етично и естетично. Рицарите са смели, доблестни воини, обожаващи до смърт любимата. Те са красиви в железните си доспехи, яхнали буйни коне. Любимата на сърцето им облича най-хубавата премяна, за да ги посрещне след поредния поход... Леонардо увековечава загадъчната усмивка на Мона Лиза. Женската плът прелива от картините на Рубенс. Модернистите търсят абстрактната визия за женското тяло, в края на ХХ и началото на XXI век критерии за женската красота е сексапилът, и т.н., и т.н...
А в епохата на високоразвитите технологии? Ще има ли място за красотата? Да, убедени са специалистите. Нещо повече. Точно в епохата на комуникациите и високите технологии стремежът към красота става още по-осезаем. Човекът на XXI век просто има нужда от грижа. От грижа за себе си. От хармонията между дух и тяло, за да поеме цялото бреме на предизвикателствата, стоварено върху плещите му. Това предопределя и перспективите на естетиката като наука. Критериите? Ще ги наложи времето. Ние пък, човеците на XXI век, ще се съобразим с тях. За да остане и след нас усещането за Красота. Такава, каквато я създадем. Тук и сега...
Половин век - възрастта на зрелостта
Казват, че 50 години е възрастта на зрелостта. 2005-а отбелязва вече 53 години от брака между едно списание - Les Nouvelles Estetiques, и една професия - тази на естетите. След Златната сватба отношенията са като че ли още по-топли и по-истински. Една необикновена епопея... За нея разказва Жан-Жак Льогранд, eндокринолог в Париж, президент на Френската асоциация по естетична медицина.
Миналото
Не съм имал възможността да прочета първия брой на списанието Les Nouvelles Estetiques през 1952 г., тъй като по това време съм бил много млад. Но като лекар, който се интересува от естетика, имах шанса да срещна през шейсетте години неговия основател -Хумберт Пиерантони. Общите ни италиански корени - той е от Тускан, а аз от Пиемонт, ни сближиха бързо. Срещахме се всяка седмица и разговаряхме за различни неща, понякога дискутирахме на италиански, тъй като така се чувствахме по-близки. Като в някакво съучастничество, което ме ласкаеше по своеобразен начин. Той бе човекът, който ме изпрати в Съединените щати, за да забия знамето на Les Nouvelles Estetiques, което се вее и до днес във Флорида. След около три години той тихо ни напусна - така, както се оттегляше, когато искаше да поразмишлява върху някоя нова авантюра. Всички негови съмишленички обаче знаят, че Пиерантони винаги е с тях на авеню „Стефан Мазарме" №7. Нещо повече. Всяка от тях е мотивирана да поддържа и развива мисията, която той е очертал преди повече от половин век. Когато има някакви грешки, Пиерантони винаги намира начин да изпрати знак, твърди екипът.
Настоящето
Дъщерята на Пиерантони - Мишел Дьо Латр, продължи по превъзходен начин започнатото. Когато преди 3 години тя обяви юбилея на списанието, й казах, че е добре да бъде издаден един извънреден брой. Идеята бе ползотворна. Оказа се, че следата бе огромна, трябваше да се прегледат цели 50 години назад във времето, във всички области на професията. Но пък се получи.
Бъдещето
Бъдещето на Les Nouvelles Estet-iques ще бъда такова, каквото вие, естети, преподаватели, индустриалци и хора от занаятите, желаете да бъде - опиращо се на традицията, вечно търсещо, динамично и искрящо от идеи.
LES NOUVELLES ESTETIQUES: СТРОИТЕЛ НА ПРОФЕСИЯТА
Мишел дьо Латр-Пиерантони Историята? Тя в някои от отношения прилича на приказка. Със случайностите и превратите на съдбата, с желанието на героите да вървят по пътя на себеутвърждаването...
В началото?
В началото един италианец напуска собствената си страна и идва във Франция за дълго обучение в различни науки, между които право и медицина... Италианецът е Хумберт Пиерантони. После? После идва знакът на съдбата. Тя, съдбата, го среща с една дама - козметичка, истински пионер за епохата си. Така той, мечтателят, заживява с представите си за свят, пълен с мили и добре поддържани дами, дами с широко сърце, които посвещават едва ли не цялото си време, за да разкрасяват другите и да ги радват... Това е призвание, нали?... През януари 1952 г. Пиерантони създава списание Les Nouvelles Estet-iques за една професия, която на практика все още не съществува. Начинание смело, трудно, осеяно с многобройни капани. Пиерантони обаче знае, че един ден професията на естета ще бъде престижно на една традиция начинание...
А времената са бурни. Les Nou-velles Estetiques защитава една професия, току-що появила се на бял свят. Спънките следват една след друга. Преследвания, атаки, капани от лекари, фризьори, кинезитерапевти и още, и още... В ония времена козметиците са като на истинско бойно поле. Les Nouvelles Estutiques се бори за тях и за правото им да упражняват професията си.
Les Nouvelles Estetiques зове козметиците да обогатяват познанията си, да култивират своите умения, да бъдат винаги в течение на новото и непрекъснато да... учат. „Не е само добрата диплома това, което те прави добър в практиката", е девизът на Les Nouvelles Es-tetiques.
От 4 go 200 страници
През 1952 г. списанието е само в 4 страници, черно-бяло. В продължение на половин век Les Nouvelles Estetiques еволюира. През 1976 г. се появяват първите цветни фотографии и това, както и огромни-тя формат, правят изданието уникално. Трябва да дойде 1991 г., за да се появи на пазара списанието в по-малък, модерен формат. Следващата година изданието е изцяло цветно. После идва още по-малкият формат (с него се работи и днес), висококачествената хартия и изключително богатият снимков материал.
От раждането към успеха Годините се нижат една след друга. Изданието следва своя зададен ход - търси новостите, преодолява трудности от различен характер. За тях спомени е оставил основателят Хумберт Пиерантони. Януари 1953 г.: вече сме на 1 година.
Нашето списание излезе от пелените. Ето, че може да върви съвсем само като голямо момче, по пътя към бъдещето, което е осеяно все още с много клопки, но успехът трябва да бъде извървян! Декември 1956 г.: колелата се обръщат.
След като създадох Les Nouvelles Estetiques през януари 1952 г., мнозина ме предупредиха за сигурната смърт на списанието поради липсата на документи. Днес, публикувайки вече 6 години съдържанията на книги, ние доказваме по блестящ начин научната жизненост на нашата професия. Нещата, които сме публикували през тези години, представляват твърде малка част от това, което ни остава да изследваме и да изучим заедно. Науката за козметиката и науката за естетиката имат пред себе си блестящо бъдеще.
Въпреки преследванията и монопола, които искат да си присвоят някои дисциплини, въпреки създадените трудности, колелата променят посоката си и никой занапред не ще може да ги спре или да промени посоката им към друга професия, освен тез и на козметика и естета.
За професията козметик е необходимо да имаш добра обща и професионална култура. Само така може да бъде задоволена една клиентела, която става все по-многобройна и по-взискателна. Това ще бъдат нашите цел и постоянни грижи, за да улесним пътя към успеха. Януари 1962 г.: ние сме на 10 години.
Чувства се известна гордост при подготовката на първия брой за 1962 г. Най-отгоре на черновите написах: десета година. Ако е вярно, че мъчителните усилия, огорченията и честите драматични ситуации очертават пътя, аз бях абсолютно компенсиран от съчувствието и подкрепата на мои те читатели. Чувствам се полезен на моята професия.
Януари 1973 г. - равносметка за 20 години дейност Читателите са достатъчно интелигентни, за да оценят, а критиците са достатъчно пресметливи, за да си дадат сметка за доходността от рекламата. Затова днес заявяваме без никаква скромност: ние сме най-широко разпространяваното списание за естетика в света!
Февруари 1977 г.: 25 години, Сребърна сватба.
Нашето списание измина мъчителен път на развитие. Вече сме имунизирани срещу трудностите и успяхме да ги надрастем благодарение на помощта на нашите читателки, които подновяваха абонаментите си. Няма да е уместно да правим равносметка на това, което сме свършили в полза на професията на козметика. Ще кажем обаче, че списанието и тази професия са едно перфектно съчетание. Толкова перфектно, че ние празнуваме нашата Сребърна сватба с над 10 000 абонати - франкофони! Януари 1982 г: списанието празнува своя 30-и рожден ден. На 1 януари 1952 г. се поя ви първото издание на Les Nouvelles Estеtiques.
Работихме ли честно? Бяхме ли полезни на професията? Разпространихме ли френската мисъл отвъд нейните граници? Остаряхме ли весело? Мисля, че отговорът е да! Декември 1998 г.: последното издание на Х. Пиерантони. Не мога да скрия вълнението си при представянето на - 500 от Les Nouvelles Estetiques. Като обърна поглед към изминатия път, гордо заявявам, че Les Nouvelles Estetiques не е само професионално списание, но и средство за натиск, което оказваше важно влияние върху професията на козметика във Франция и по целия свят. Защото:
- придадохме на тази професия благородство;
- направихме всичко възможно за развитие на образованието и вдъхнахме на козметиците желание да учат и да бъдат перфектционисти;
- предотвратихме възможността козметиците да попаднат в ръцете на други професии (фризьори и кинезитерапевти...);
- винаги сме ги предпазвали от грабители;
- вдъхнахме им живот чрез конгресите, които организираме. Les Nouvelles Estetiques с право може да бъде считано за строител на тази професия.
Доволни сме от изминатия път!